Млади журналисти на терен в ромската махала
„Гледай, гледай, туристи!”- така бяха посрещнати на площада в ромската махала на Търговище осем момичета и две момчета, носещи тетрадки и химикали и пишещи усърдно нещо. И за домакините и за гостите срещата бе доста забавна.
Поводът за посещението – Антоанета Марчева, кореспондент на в.”Труд” и ръководител на Клуб по журналистика, реши да заведе младежите на терен и да им покаже как живеят хората в кв.”Малчо Малчев”. Техен „екскурзовод” бе Детелин Петров, познат на всички като Джавката – лидерът на хората в квартала. Клубът по журналистика бе създаден в рамките на проект „МИКЦ-Търговище – информация и консултация за младите хора, който се реализира от Сдружение „Мисионис” и Младежки дом с подкрепата на Община Търговище и финансиране от НЦEМПИ.
Опознаването на ромския квартал започна от банята. Построена преди години от „Лекари без граница”, днес тя е възможност за поддържане на прилична хигиена, най-вече през зимните месеци. „През лятото топлят вода на двора, опъват чаршафите, одеялата и се къпят, единия пази, другия се къпе, но през зимата е пълно в банята” – разказва Джавката – „лев и петдесет на човек излиза, това са 40 минути къпане, има и къпалня за ВИП ромки” – шегува се той.
Непосредствено до банята е улицата с къщичките, построени от Общината след голямото наводнение през юли 2005г., когато много семейства останаха без дом. Антоанета и Джавката разказаха на младежите до къде е стигала водата и как много от хората са били настанени временно в училището, докато тя се оттегли.
Последва разходка по няколко от улиците – едни асфалтирани, други не и разговор с местните, които явно често споделят проблемите си с Джавката или предлагат услугите си за някоя работа.
Къщите – едни схлупени и бедни, други – почти палати на общия фон. Собствениците на последните работили в чужбина, други и сега са там. „Виждате ли сините прозорци на места, с тях стопаните демонстрират престиж, сега вече последното е по-богатите да си слагат прозорци със зеленикави стъкла” – сподели Антоанета Марчева, а Джавката покани младежите да посетят една обикновена къща, за да видят как живеят хората.
Вътре – скромно, но подредено, не е от най-бедните къщи в квартала, но пък обикновена маса за храна наоколо не се вижда. Носи се силна миризма и дим от печката. На земята до импровизирано място за ядене седи Живко – градският луд и вечеря с кюфтета. Всеки го е виждал по града, но ето че имал семейство, което се грижи за него. Живко … живее жив и здрав със сестра си и 23-годишната й дъщеря. Тя разказа, че има едно дете – първокласничка, хубава и срамежлива – видяхме я. Учудено попитахме младата жена как така само едно дете е родила, тя сподели, че живота е труден, а и се разделила с мъжа си, той сега имал ново семейство. На външната врата съжали, че поне едно кафе не ни е почерпила и сподели „Браво, нека да учат, без учене вече нищо не става, никъде не те искат, да бях и аз учила повече...”.
Следваща спирка – кварталният магазин – светъл и с лъскави реклами, като всеки останал в града. Собственик – Джавката. Подканен от ръководителката на Клуба по журналистика, той изнесе да покаже големия тефтер с вересиите. Младежите научиха, че много от хората пазаруват без да плащат, записват ги в тефтера като длъжници...и като получат пари от чужбина или помощи – плащат дълга си. На случайна страница се оказва, че Мирчо дължи 691 лева и стотинки – определено голяма сума. „Защо им даваш толкова много без да плащат?”- попита един от журналистите. „Аз знам на кой колко, кой какъв превод чака от чужбина. Някой път и по 5 месеца съм чакал да се изплатят, друг път и по 8, зависи как се движат събитията в чужбина”- бе отговора. „Пазаруват и деликатеси, има няма той му се яде – може 100 грама да вземе, да му мине мерака, може и кило. На децата закуски купуват, ама майките най-много цигари търсят, на ден по кутия” – смее се Джавката.
Смрачи се и младежите си тръгнаха с доста изписани листи в тетрадките. Чакаме репортажите :).
